Баща ни беше алкохолик, много агресивен човек и егоист. Неведнъж сме били свидетели на скандали и побоища между него и мама. Често и ние изяждахме по някой шамар, а понякога и нещо по-сериозно. Не само от тате, но и от мама, защото тя беше като него. Един ден обаче нещата ескалираха... Пред очите ни тате умря...
Първо ни приеха в приют. Не помня къде и колко време, но беше много страшно. Ужасно. Единствената ни подкрепа беше голямата ни сестра, която и до този момент се беше грижила за нас. След това ни преместиха в кризисен център. Там имаше твърде много деца. Всеки оцеляваше поотделно. Отново ужасно...
В тогавашното ни училище бяхме постоянен обект на подигравки. И пет месеца по-късно ни настаниха в Център от семеен тип към фондация „Агапедия България“. Един ден се появиха мъж и жена, които ни казаха, че ще ни вземат. След това разбрахме, че това са директорът и социалния работник на фондацията.
Първата ни ”разходка” до Центъра беше много хубава. Къщата ни се видя като палат. Надминаваше представата ни за красив дом. Децата ни се сториха забавни, мили и възпитани - много повече от децата на предишните две места. Възпитателите ги беше грижа за нас. А от какво повече се нуждае едно дете на 8 години, освен от любов.
И досега имаме прекрасни моменти със стари и нови деца. Тук израснахме в атмосфера на любов, подкрепа и приемане. Винаги имаме рамо, на което да поплачем - било от възпитател или от по-големите деца. Имаме с кого да споделим.
Заедно преминаваме през трудности, както в едно семейство, в което всеки се поставя на мястото на другия. Научихме се да бъдем съпричастни, защото всички имаме драматични семейни истории, които да ни довели дотук – до „Агапедия“.
Нашата история е дълъг път, в който се редуват трудности, забавления, препятствия, победи. Наситен е със сълзи, но и с много любов и усмивки. Непрестанната ни вътрешна борба ни променя всекидневно.
Хората тук ни превърнаха в завършени личности. Те ни подадоха ръка. Нашият избор се състоеше в това дали да я поемем.
И ето ни сега - съвсем различни от много деца по другите места. Защото любовта променя към добро, а подкрепата дава кураж!