Асен Русев, 19 г.
За първи път попаднах в дом заради кражба, малко след смъртта на баща ми.
Тогава бях едва на 12 години и не знаех нищо за живота. Социално-педагогическият интернат беше в село Пелатиково, обл. Кюстендил. Там имах доста трудности в емоционално отношение – страхове, колебания и надежди. Но хубавото беше, че попаднах на добри възпитатели, които като че ли си поставиха за цел да ме направят човек. Най-страхотното нещо, което преживях в Пелатиково, беше екскурзия до Франция, на която имах щастието да ме изпратят. Беше като награда за добро поведение. В интерната имах и материални проблеми, но не фатални. Разполагахме с 10 лева месечно и с тях можехме да си купуваме лични неща.
В Пелатиково бях 6 г. до завършването на основното си образование. След това ме преместиха по мое желание в Дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи „Христо Ботев” в кв. Горна баня, София. Тук продължавам образованието си в Професионална гимназия по строителство и енергетика. Мисля, че с училището се справям добре. Даже може да кажа, че съм един от най-редовните ученици от нашия клас. В момента, тъй като е краят на първия срок, аз съм само наблюдател в часовете. Преподавателите толкова заети да изпитват другите, които отсъстваха по време на срока, че не се занимават с мен.
В Дома в Горна баня бях добре приет –и от децата, и от възпитателите. Мога да кажа, че повечето се интересуваха от мен и представата ми за бъдещето. Даже ме проверяваха – дали искам да уча съвестно или да отбия номера. Две години работих следобяд, след училище, за да имам лични пари. Бях общ работник в склад за месо, където постоянната температура бе -18 градуса.
В Горна баня бях почти 3 години. Сега съм на квартира и съм по-самостоятелен.
Мечтата ми е да ме приемат в Софийския университет, специалност „Право”. Защо право? Защото смятам, че така ще мога да бъда полезен. Особено на хората, които са в затруднение, а пък не познават закона, който трябва да ги защити.
По-конкретно, искам да стана съдия-изпълнител и да отговарям за правилното съблюдаване на закона. Според мен законът е в основата на една държава. Мога да споделя и една тайна моя мечта. В по-далечно бъдеще се виждам като политическа фигура. Политиците са хората, които могат да променят важните неща.
В личен план искам да създам добро семейство. Да мога да дам на детето си всичко онова, което аз не съм имал или съм постигал много трудно. Искам да мога да го науча как да живее пълноценно. И да го възпитам да уважава по-слабите и да възприема другите такива, каквито са.
Кое ме амбицира? Това, че хубавите неща не идват наготово. Амбицира ме фактът, че всичко, което правя, го правя за себе си. Устремен съм към по-доброто бъдеще, защото съм „ничий син”. Искам да стана зрял човек, живеещ в полза на другите.
Допълнение:
Асен сега живее самостоятелно и учи история в един от най- добрите университети в София за бакалавър. Работи почасово в застрахователна компания, кетъринг компания когато има време между лекциите и по този начин е способен да се издържа финансово, и да става по себедоказващ се ден след ден. Ние сме много горди с неговия прогрес.